Европейската централна банка в четвъртък увеличи лихвените проценти за първи път от 11 години в опит да охлади необузданата инфлация в еврозоната.

ЕЦБ, централната банка на 19-те нации, които споделят евровалутата, изненада пазарите, като повиши референтната си лихва с 50 базисни пункта, свеждайки лихвата по депозитите до нула. Търговците очакваха по-малко повишение от 25 базисни пункта.

„Управителният съвет прецени, че е подходящо да предприеме по-голяма първа стъпка по пътя на нормализиране на основния лихвен процент, отколкото беше сигнализирано на предишното му заседание“, се казва в изявление на ЕЦБ в четвъртък.

Институцията във Франкфурт, Германия, запази лихвите на исторически ниски нива, на отрицателна територия от 2014 г. насам, докато се справяше с кризата с държавния дълг в региона и пандемията от коронавирус.

Еврото се повиши до най-високото ниво на сесията след новините за по-агресивното повишаване на лихвения процент, като се търгуваше за $1,0257. Доходността на 10-годишните италиански облигации също скочи след новините, увеличавайки печалбите след реакция на оставката на премиера Марио Драги по-рано в четвъртък.

Повишаването на лихвите с 50 базисни пункта и смекчаването на бъдещите насоки показва, че ЕЦБ смята, че прозорецът за поредица от повишения на лихвите се затваря бързо.

ЕЦБ също така каза, че това движение на лихвените проценти „ще подпомогне връщането на инфлацията към средносрочната цел на Управителния съвет чрез укрепване на стабилизирането на инфлационните очаквания и като гарантира, че условията на търсенето се приспособяват, за да се постигне целта за инфлация в средносрочен план“. Целта на централната банка за инфлация е 2%.

ЕЦБ по-рано сигнализира, че ще увеличи лихвите през юли и септември, тъй като потребителските цени продължават да растат, но не беше ясно дали ще стигне дотам, че да върне лихвите обратно до нула. Депозитната лихва на банката вече е 0%, основната лихва по операциите по рефинансиране е 0,5%, а пределното кредитно улеснение е 0,75%.

Говорейки след обявяването на решението, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард описа оправданието за по-голямото увеличение, като каза: „Инфлацията продължава да бъде нежелано висока и се очаква да остане над нашата цел за известно време. Последните данни показват забавяне на растежа, което замъглява перспективите за втората половина на 2022 г. и след това.“

Сиима Шах, главен стратег в Principal Global Investors, каза по имейл, че ЕЦБ не затяга политиката си на фона на силен икономически растеж „и със сигурност не е придружена от празнични усмивки“.

„ЕЦБ се втурва към драстично забавяща се икономика, изправена пред тежък стагфлационен] шок, който е извън нейния контрол, като същевременно е изправена пред италианска политическа криза, която представлява трудна дилема за държавен риск“, тя каза, добавяйки, че „няма друга централна банка с развит пазар в по-лоша позиция от ЕЦБ“.

Карстен Бжески, глобален ръководител макросектор в ING Германия, каза: „За първи път от 2011 г. Банката повиши лихвените проценти и го направи с гръм и трясък. Повишаването на лихвите с 50 базисни пункта и смекчаването на бъдещите насоки показва, че ЕЦБ смята, че прозорецът за поредица от повишения на лихвените проценти се затваря бързо.“

Първото отчитане на инфлацията през юни показа рекордно високо ниво от 8,6%. Някои инвеститори обаче са скептични относно действията на ЕЦБ, тъй като прогнозират рецесия по-късно тази година. Още през юни прогнозите на ЕЦБ сочеха инфлация от 6,8% за цялата тази година и 3,5% през 2023 г. По отношение на растежа централната банка оценява темп на БВП от 2,1% за тази и следващата година.

Една от най-големите несигурности в бъдеще е дали Русия ще спре напълно доставките на природен газ за Европа. Москва беше обвинена, че въоръжава изкопаемите горива, докато ЕС налага строги санкции на Кремъл за непровокираната му атака в Украйна.

Потоците от природен газ са намалели с около 60% от юни насам и доставките на критичен тръбопровод, Северен поток 1, бяха възобновени в четвъртък след поддръжка — макар и с намален капацитет.

Европейският комисар по икономиката Паоло Джентилони каза, че пълното спиране на доставките от Москва, тъй като Европа е толкова зависима от руските въглеводороди, може да тласне еврозоната към рецесия тази година, въпреки че това не е основният сценарий на ЕС в момента.

Лагард каза в четвъртък, че „удължаването на войната в Украйна остава източник на значителен риск от влошаване на растежа, особено ако енергийните доставки от Русия бъдат прекъснати до такава степен, че това да доведе до дажби за фирми и домакинства“.

Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, предложи в сряда държавите от ЕС да намалят потреблението си на газ с поне 15% до март, за да могат по-добре да се справят с по-малкото доставки от Русия тази зима.

Междувременно в четвъртък инвеститорите следяха внимателно подробностите относно новия инструмент на ЕЦБ за борба с фрагментирането, който има за цел да подкрепи тези нации с големи дългове и високи разходи по заеми, като Италия.

Централната банка нарече този нов инструмент TPI (Transmission Protection Instrument). Той може да бъде активиран, за да се противопостави на „неоправданата, хаотична пазарна динамика, която представлява сериозна заплаха за предаването на паричната политика в еврозоната“, се казва в него.

„Мащабът на покупките на TPI зависи от тежестта на рисковете, пред които е изправено предаването на полици“, добави ЕЦБ.

Подробности, публикувани по-късно в четвъртък, показаха, че инструментът може да се използва, когато страните изпитват нарастващи разходи по заеми, за които се смята, че не са по тяхна вина. Основната уговорка беше, че те ще се придържат към „стабилни и устойчиви фискални и макроикономически политики“.

Това става особено важно в контекста на италианската политика, където сега се очаква да се проведат предсрочни избори през есента, след като премиерът Марио Драги подаде оставка в четвъртък. Едно надеждно правителство, което се придържа към целите, договорени с Европейската комисия, ще бъде от решаващо значение, ако иска да се възползва от новия инструмент.

ЕЦБ също така заяви, че покупките ще се съсредоточат върху активи от публичния сектор с оставащ падеж между една и 10 години. „Покупките на ценни книжа от частния сектор могат да бъдат обмислени, ако е уместно“, добави той.

„Покупките ще бъдат прекратени или при трайно подобрение на предаването, или въз основа на оценка, че постоянното напрежение се дължи на фундаменталните показатели на страната.“