Политиката на централната банка до голяма степен се основава на сигнали или вербална намеса.

Известният коментар „каквото е необходимо“ от бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги е идеалният пример.

Но само думите не могат да дадат подходящ резултат.

През последните седмици служителите на ЕЦБ решително нарекоха повишаването на доходността на облигациите „неоправдано затягане“ или „ситуация, която трябва да наблюдаваме отблизо“.

В Управителния съвет на ЕЦБ няма единодушие относно това дали условията за финансиране са изложени на риск да се обърнат на юг при силното покачване на доходността. И участниците на пазара биха искали да разберат по-добре възможните отговори на ЕЦБ на това, като управителния съвет на централната банка трябва да се срещне тази седмица.

През последните седмици доходността на активите с фиксиран доход (особено на държавните ценни книжа на САЩ) се повиши поради убеждението, че инфлацията ще се повиши след пандемията на коронавируса и ще доведе до затягане на паричните условия. По-високата доходност означава, че правителствата, които вземат заеми, са изправени пред по-високи разходи при обслужване на дълговете си, но това също така събори фондовите пазари, като големите компании също трябва да харчат повече за дълговите си задължения.

„Смятаме, че неотдавнашните пазарни движения поставят тази рамка на първия си важен тест“, каза Спирос Андреопулос, старши европейски икономист в BNP Paribas.

„Първо ЕЦБ трябва да реши дали – и как да се намеси при значими увеличения на доходността … Второ, ЕЦБ трябва да реши дали да направи идеята за условията на финансиране по-конкретна, отколкото досега.“
Когато централната банка на еврозоната реши да добави „поддържане на благоприятни условия за финансиране“ към целите си през декември, нямаше ясно разбиране какво всъщност означава това. В рамките на Управителния съвет има различия в тълкуването на термина, според източници, близки до вземащите решения.

Последните данни за инфлацията в региона са по-добри от очакваното, тъй като цените на енергията са причина за увеличението. Но и през цялата година има явен рефлационен тласък поради възобновяването на икономиките след локдаун заради Covid-19.

„В последните си изказвания служителите на ЕЦБ всъщност не се обърнаха към последното увеличение на нивата на инфлация и бяха доста мълчаливи по отношение на прогнозите на ЕЦБ за инфлацията“, каза Карстен Бжески, глобален ръководител на макрофинансирането в ING Research.

„Според нас общата инфлация може да достигне 2% през втората половина на годината и сме много любопитни дали ЕЦБ споделя тази гледна точка.“

Междувременно данните, публикувани в понеделник, показват, че притежаваните от ЕЦБ облигации в нейната програма за стимулиране на пандемията са се увеличили само с 11,9 милиарда евро (14,1 милиарда долара) през седмицата до 3 март, спрямо 12 милиарда евро седмица по-рано и под 18,1 милиарда евро средно от началото на програмата. Това на практика означава, че изкупуването на облигации се забавя до известна степен и оказва допълнителен натиск за увеличаване на доходността на дълга в региона. Доходността има обратна връзка с цената на облигацията.

Разпродажбата на дълга очевидно не е подтикнала ЕЦБ да увеличи мащаба на покупките и не е ясно дали централната банка е решила да игнорира нарастването на доходността или е чакала Управителният съвет да се събере, за да намери общ подход. Дано пазарът намери отговор на срещата в четвъртък.