Инфлацията в еврозоната прескочи неуловимата цел на Европейската централна банка през май, засилвайки комуникационното предизвикателство за политиците, които засега ще живеят с по-високи цени, но може да се сблъскат с реакция от разгневени потребители.

Инфлацията в 19-те държави, споделящи еврото, се ускори до 2% през май от 1,6% през април, водена от по-високите енергийни разходи до най-бързия си процент от края на 2018 г. и над целта на ЕЦБ „под, но близо до 2%“, данни на Евростат показа във вторник.

Цифрата също е над очакванията за 1.9% в анкета на Ройтерс, което вероятно засилва разговорите, че структурните сили, а не само преходните фактори, може да са зад скока.

„Всички видяха, че идва, но все пак започва да кара хората да се потят“, каза икономистът от ING Берт Колийн. „Инфлацията се връща бързо в момента, в който новините за икономиките стават все по-оптимистични и пазарите на труда печелят от възобновяването.“

Май едва ли ще е върхът обаче. Инфлацията може да се доближи до 2,5% в края на годината, тъй като възстановяването от индуцираната от пандемията двойна рецесия и скорошното увеличение на цените на суровините увеличават ценовия натиск.

И все пак преминаването през този период е по-скоро комуникационно упражнение за ЕЦБ. Банката вече даде ясно да се разбере, че това не е инфлацията, която търси след близо десетилетие на недостигане на целта си, така че политиката ще остане хлабава за години напред.

От една страна, нарастването на инфлацията е временно, твърдят дори най-консервативните политици. Двигателите на растежа на цените ще отшумят в началото на следващата година и инфлацията ще бъде под целта за години напред, особено след като растежът на заплатите, необходим компонент на трайната инфлация, остава анемичен.

Въпреки че безработицата е спаднала до 8% през април от 8,1% през март, според отделни данни тя остава значително над нивото отпреди кризата и държавните субсидии все още вероятно я поддържат изкуствено ниска.

По-високите цени на петрола също маскират слабите основни тенденции и инфлацията за услугите и дълготрайните стоки, по-значимите мерки за централните банки остават слаби, твърдят определящите лихвените проценти.

Всъщност основната инфлация или цените, с изключение на променливите разходи за храна и енергия, се повишиха само до 0,9% от 0,8%. По-тясната мярка, която изключва цените на алкохола и тютюна, нарасна до 0,9% от 0,7%.

Политиката на ЕЦБ също е неефективна срещу краткосрочното движение на цените, което предоставя още една причина банката да погледне миналата година.

Всичко това подкрепя аргументите за ЕЦБ да поддържа политиката изключително лесна при определяне на лихвените проценти следващата среща на 10 юни, дори ако се сблъскват с потенциална обществена реакция, особено в Германия, където инфлацията ще надхвърли 3% по-късно тази година като увеличение на данъците и статистически ефекти.

Вече най-големите критици на политиката на ЕЦБ, някои консервативни германци се страхуват, че централната банка е прекалено самодоволна от инфлацията и нейната политика на лесни пари може да предвещава нов период на по-високи цени.