Европейската централна банка прекрати поредицата си от повишения на лихвените проценти в четвъртък, въпреки новите рискове за повишаване на инфлацията от петролните пазари на фона на войната Израел-Хамас.

Основният лихвен процент се очаква да остане на рекордно високо ниво от 4%, където беше постигнат чрез 10 последователни повишения, които започнаха през юли 2022 г. и върнаха лихвите обратно на положителна територия за първи път от 2011 г. насам.

Управителният съвет заяви, че скорошната информация потвърждава неговата средносрочна перспектива за инфлация от 2,1%.

„Инфлацията все още се очаква да остане твърде висока за твърде дълго време, а вътрешният ценови натиск остава силен. В същото време инфлацията се понижи значително през септември, включително поради силните базови ефекти, и повечето показатели за базовата инфлация продължиха да намаляват“, се казва в изявление.

Пазарите бяха оценили повече от 98% шанс за задържане, след като ЕЦБ даде силна индикация на предишното си заседание, че лихвите са достигнали своя връх.

Еврото се понижи с 0,15% спрямо британския паунд в 13:40 ч. Лондонско време, което леко намалява след съобщението. Европейската валута поевтиня с 0,2% спрямо щатския долар.

Дискусията за намаляване на лихвите е „преждевременна“

Септемврийското повишение на банката беше описано като рязък ръст, тъй като ЕЦБ каза, че лихвите са достигнали нива, които биха допринесли значително за борбата с инфлацията своевременно, ако „се поддържат за достатъчно дълъг период от време“.

Той повтори това съобщение в четвъртък и каза, че вземането на решения продължава да разчита на данни.

Членовете на Управителния съвет на ЕЦБ в интервюта подчертаха посланието „по-високи за по-дълго“ върху лихвените проценти, като същевременно настояха, че инфлационен шок може да ги подтикне да ги повишат отново, тъй като те се стремят да намалят пазарните очаквания за намаления на лихвите, започващи в средата на следващата година.

Запитана колко дълго лихвените проценти трябва да останат на настоящите нива, президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза: „Ние говорим за навременен начин, достатъчно дълго. Но в същото време казвам, че ще бъдем зависими от данните. На този етап от нашата борба срещу инфлацията и след 10 последователни увеличения сега не е моментът за бъдещи насоки.“

Лагард каза, че темата за намаляване на лихвите не е била обсъждана от Управителния съвет.

„Дори обсъждането на съкращения е напълно, напълно преждевременно. За момента казваме, че сме стабилни, трябва да издържим“, каза тя.

ЕЦБ трябва да оцени данни в области като преговорите за заплатите, които няма да бъдат публикувани до 2024 г., добави тя.

По-високо за по-дълго

Решението на ЕЦБ е в съответствие с големите централни банки по света, за които се смята, че вече са достигнали или са на прага на пиковите лихвени проценти. Банката на Англия, Швейцарската национална банка и Федералният резерв на САЩ избраха да задържат лихвите през септември.

ЕЦБ се нуждае от паричната политика да остане достатъчно стегната, за да изпълни текущите си прогнози за инфлация от 5,6% тази година, 3,2% през следващата година и 2,1% в „средносрочен план“.

Въпреки това, централната банка трябва също така да се съобразява с постоянно слабата бизнес активност и хладните прогнози за растеж на еврозоната от 0,7% през 2023 г. и 1% през 2024 г., тъй като бившата сила на ЕС Германия стагнира.

Лагард потвърди, че също така оценява нестабилността на пазара на облигации, където доходността се е повишила рязко, отразявайки глобална разпродажба.

Маркъс Брукс, главен инвестиционен директор в Quilter Investors, каза, че рисковете за инфлацията остават в ръста на заплатите и цените на енергията, които се повишават в резултат на несигурността в Близкия изток.

„В бъдеще, подобно на други централни банки, ще каже, че пазарът трябва да очаква по-високи лихвени проценти за по-дълго време, като вратата ще остане отворена, ако видим скок на инфлацията отново“, каза Брукс.

„Въпреки това, като се има предвид стагниращата икономика и фактът, че други централни банки са преминали към модел на задържане, трябва да се случи нещо много неочаквано, за да бъдат повишени лихвите отново. Натискът бързо ще се пренасочи към намаляване на лихвите предвид липсата на икономически растеж.“