Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард многократно е използвала фразата „запазване на курса“, когато се позовава на предстоящите решения за лихвените проценти, но някои наблюдатели на пазара се съмняват, че банката ще запази ястребовата си позиция още дълго време.

ЕЦБ влезе в режим на затягане миналата година с четири повишения на лихвите в опит да контролира високата инфлация в еврозоната. Тези решения увеличиха основната лихва по депозитите от -0,5% на 2%.

Последните данни показаха двумесечен последователен спад на основната инфлация, но това все още е доста над целта на ЕЦБ от 2%, поради което няколко коментара от служители на ЕЦБ за това как трябва да продължат да повишават лихвените проценти, включително думите на Лагард „ние ще продължим курса към гарантира своевременното връщане на инфлацията.“

„Несигурността е по-голяма по отношение на действията на ЕЦБ след март, като няколко ястребови членове на Управителния съвет посочват по-нататъшни повишения през второто тримесечие“, каза Франческо Мария Ди Бела, стратег за фиксиран доход в UniCredit.

„Размерът на тези увеличения на лихвените проценти ще зависи от перспективите за инфлация. По-ниският ценови натиск вероятно ще позволи на ЕЦБ да се повиши с 25 базисни пункта, вместо с 50, през май и юни“, добави той.

Съобщава се, че членът на Изпълнителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета каза по-рано тази седмица, че централната банка не трябва да се ангажира предварително с никакви конкретни промени в лихвените проценти след заседанието си през март.

Пазарите са оценили ръст от 50 базисни пункта за следващите две политически срещи, едната от които ще се проведе следващата седмица, а другата през март.

„Речта на Панета показва, че гълъбите на ЕЦБ се прегрупират, но ястребите все още са твърдо отговорни за поне следващите няколко срещи, за които нашият основен сценарий е две увеличения с 50 базисни пункта“, каза Дейвид Онеглия, директор в TS Lombard.

ЕЦБ, която действа като централна банка на региона от 1991 г. насам, исторически е била по-скоро на гълъбова страна след много години на умираща инфлация. Но енергийната криза, строгите проблеми с веригата за доставки, наред с други затруднения, повишиха цените в целия блок и доведоха до нов тон от страна на централната банка.

Проучване на Ройтерс, публикувано по-рано тази седмица, показа, че пазарите очакват ЕЦБ да спре повишаването на лихвените проценти през второто тримесечие, след като лихвата по депозитите достигне 3,25%.

„Колко далеч ЕЦБ действително ще може да стигне след март, остава да видим“, каза Онеглия, добавяйки, че „терминален лихвен процент от 3,50-3,75% изглежда възможен“, но ЕЦБ „не може да се отклонява твърде много от този на Фед.“

Търговците започнаха да обмислят дали Федералният резерв може да прекрати своя цикъл на затягане на предстоящите срещи след по-слаби от очакваното данни миналата седмица.

„Така че, ако САЩ навлязат в по-тежка рецесия от очакваното и Фед реши да намали лихвите агресивно в отговор на всяко забавяне, повишаването на лихвените проценти на ЕЦБ може да спре по-рано“, каза той.

Икономическите данни в еврозоната обаче изглеждат изненадващи от гледна точка нагоре. Флаш данните за съставния индекс на мениджърите по покупки в еврозоната, публикувани във вторник, показаха положителен растеж.

Това намалява шансовете ЕЦБ  да прекрати или дори да върне ястребовия си тон, но анализаторите не смятат, че централната банка ще трябва да продължи да се изкачва още дълго.

Андрю Кенингам от Capital Economics също каза, че очаква ново повишение с 50 базисни пункта през февруари и март и след това увеличение с 25 базисни пункта през май и юни.

„След това виждаме основния лихвен процент да остане непроменен до втората половина на 2024 г.“, добави той.

Един от аспектите, които трябва да се вземат предвид, е как инфлацията може да се успокои допълнително през следващите месеци, тъй като разходите за енергия продължават да падат.

В очакване на това, което ЕЦБ ще обяви следващата седмица, Кенингам каза: „Езикът ще бъде ястребов и ще подчертае необходимостта да се отиде по-далеч и да се „задържи курсът“, без да се говори ясно за сумите и датите за повишаване на лихвите.“