Европейската централна банка в четвъртък поддържа стабилна парична политика, но променя насоките си, за да отрази наскоро повишената си цел за инфлация.

ЕЦБ се ангажира да закупи облигации в размер на 1,85 трилиона евро (2,2 трилиона долара) до март 2022 г. като част от програмата си за спешни покупки на пандемия и политиците гласуваха да запазят този стимул за момента.

Лихвените проценти също останаха непроменени, като лихвеният процент по основния депозитен механизъм остана на -0,5%, референтният процент на рефинансиране на 0% и пределният кредитен механизъм на 0,25%.

Управителният съвет на централната банка в еврозоната обаче преразгледа своите насоки за лихвените проценти, като надгради целта си за инфлация до симетричните 2% в средносрочен план при неотдавнашния си преглед на стратегията.

ЕЦБ заяви в изявление, че очаква лихвените проценти да останат „на сегашните си или по-ниски нива, докато не види, че инфлацията достига два процента далеч преди края на своя хоризонт за прогнозиране и трайно за останалата част от хоризонта на прогнозиране, и преценява че осъщественият напредък в основната инфлация е достатъчно напреднал, за да бъде в съответствие с инфлацията, стабилизираща се на два процента в средносрочен план. „

„Това може да означава и преходен период, в който инфлацията е умерено над целта“, добави той.

Глупавият наклон ефективно обвързва инфлацията с лихвените проценти и се разглежда като обещание да бъде по-приспособим за по-дълъг период от време.

Еврото бързо скочи до 1.1804 спрямо долара по новините, но след това загуби тези печалби, за да потъне до минимума от сесия от 1.1777.

Тъй като лихвените проценти за известно време са близо до долната си граница, а инфлацията остава под целта на Управителния съвет, ЕЦБ също обеща да поддържа „постоянно приспособима позиция на паричната политика“, за да постигне целта си за инфлация.

Последните прогнози на ЕЦБ сочат към основна инфлация от 1,9% в края на 2021 г., последвана от спад до 1,5% и 1,4% през 2022 и 2023 г., съответно.

Европейските акции бяха малко променени веднага след съобщението, като паневропейският Stoxx 600 задържаше повечето печалби от сутринта.

Доходността на облигациите се изтегли рязко назад, като референтната 10-годишна доходност на германските облигации спадна до -0,41%, а 30-годишната облигация спадна до 0,074%.

По-‘силен’ тон

Сиан Чан, главен инвестиционен директор за управление на богатството в HSBC, отбеляза, че тонът на ЕЦБ е станал „по-силен“.

„Това е ключово развитие, което ЕЦБ трябваше да направи, тъй като пазарите, които влизаха в срещата, не бяха убедени, че може успешно да стимулира активността и инфлацията“, каза той.

„Пазарът (според суапа за инфлацията от 5-те години на миналата година) предполагаше инфлация от едва 1,6%, което е значително по-ниско от целта от 2%.“

В своето издание през юни ЕЦБ заяви, че очаква инфлацията да остане на анемичните 1,4% през 2023 г.

„И така, банката наистина трябваше да покаже как може да бъде по-„ силна или упорита “по отношение на насоките напред и не разочарова“, каза Чан.

Той предположи, че тонът на централната банка ще бъде подкрепящ в краткосрочен план за европейските акции и възстановителната търговия, докато индикацията, че лихвените проценти могат да останат по-ниски за по-дълго, може да показва по-ниска търговия за еврото.

„Разгледахме дали пазарната инфлация започва да се увеличава, тъй като това ще покаже колко убедени са пазарите, че новите насоки за напред ще бъдат ефективни“, каза Чан.

Нийл Бирел, главен инвестиционен директор в Premier Miton, заяви, че в изявлението от четвъртък става ясно, че ЕЦБ ще остави инфлацията и растежа да се „нажежат“, вместо да рискуват икономическото възстановяване на блока, запазвайки позицията си в лагера „ще направим това, което е необходимо“.

„Все още е дълъг път“

В пресконференция след решението председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че „има още много да се извърви, преди да се компенсират щетите от икономиката, причинени от пандемията“.

Инфлацията достигна 1,9% през юни и ЕЦБ очаква потребителските цени да нараснат допълнително през следващите месеци, преди да спаднат отново през 2022 г.

„Настоящото нарастване на инфлацията до голяма степен се дължи на по-високите цени на енергията и на базовите ефекти от рязкото спадане на цените на петрола в началото на пандемията и въздействието на временното намаляване на ДДС в Германия миналата година“, каза Лагард.

„С възстановяването на икономиката, подкрепено от мерките на паричната ни политика, очакваме инфлацията да се повиши в средносрочен план, макар и да остане под целта ни. Въпреки че мерките за дългосрочни инфлационни очаквания са се увеличили, те остават на известно разстояние от нашата цел от 2%. “