В четвъртък Европейската централна банка повиши своя референтен лихвен процент с 25 базисни пункта, тъй като продължава да се бори с скока на потребителските цени, като лихвите сега са на нива, невиждани от ноември 2008 г.

„Перспективите за инфлация продължават да бъдат твърде високи за твърде дълго“, се казва в изявление на ЕЦБ. С последното съобщение референтната лихва на банката ще се премести на 3,25%, считано от 10 май.

Решението идва, след като данните за инфлацията, публикувани по-рано тази седмица, показаха увеличение на основния процент до 7% за април. В същото време базисната инфлация, която изключва цените на храните и енергията, намалява леко до 5,6%. „Основната инфлация намаля през последните месеци, но основният ценови натиск остава силен“, каза централната банка в четвъртък.

ЕЦБ започна текущия си път през юли 2022 г., когато намали основната си лихва от -0,5% до нула. Въпреки това, въпреки постоянното повишаване на лихвените проценти оттогава, инфлацията остава доста над целта на ЕЦБ от 2%. Прогнозите, публикувани миналата седмица от Международния валутен фонд, показват, че инфлацията няма да достигне целта на ЕЦБ до 2025 г.

Последните данни показват също, че икономиката на еврозоната е нараснала по-малко от очакваното през първото тримесечие на годината, регистрирайки анемичен БВП от 0,1%. Цифрите на безработицата обаче показаха леко подобрение през март спрямо предходния месец от 6,5%.

Освен това скорошно проучване на ЕЦБ показа, че банките значително са затегнали достъпа до кредити, което може да предполага, че по-високите лихвени проценти са започнали да оказват влияние върху реалната икономика.

В последното си решение за лихвените проценти ЕЦБ призна, че „миналите увеличения на лихвените проценти се предават силно върху финансовите и паричните условия в еврозоната“, но също така отбеляза, че „закъсненията и силата на предаване към реалната икономика остават несигурни“. Банката не предостави допълнителни насоки относно предстоящите решения за лихвите.

ЕЦБ също каза, че вероятно ще спре реинвестициите по програмата си за закупуване на активи (APP) през юли. APP е пакет от стимули за закупуване на облигации, който стартира в средата на 2014 г., за да се справи с постоянно ниските нива на инфлация. Той беше замразен между януари и октомври 2019 г. и след това продължи до юли 2022 г. — но продължи да реинвестира плащания от активите.

Сигналът, че може да спре реинвестициите, се разглежда като ястребов компромис за ЕЦБ тази седмица, тъй като някои членове на нейния Управителен съвет вероятно биха призовали за по-голямо увеличение. Решението за повишаване на лихвите с 25 пункта беше почти единодушно, каза президентът на ЕЦБ Кристин Лагард в четвъртък.

Лагард каза, че има „разминаване“ между секторите на икономиката. Перспективите пред производствения сектор се влошават, докато секторът на услугите расте, каза тя.

„Мисля, че е честно да се каже, че всички се съгласиха, че увеличаването на лихвения процент е необходимо и тази секунда не правим пауза, това е много ясно… и знаем, че имаме още какво да покрием“, каза Лагард.

Федералният резерв в сряда заяви, че повишава лихвените проценти с 25 базисни пункта, свеждайки целевия си диапазон на средствата до 5-5,25%, най-високото ниво от август 2007 г. Централната банка също така предположи, че може да е близо до спиране на повишаването на лихвените проценти.

Двете решения на централната банка идват в момент, когато натискът върху банковия сектор, особено в Щатите, не е намалял. По-рано тази седмица JPMorgan обяви придобиването на First Republic, по-малък кредитор, който се бореше да оцелее по време на средата на по-високите лихви.

Главният изпълнителен директор на Unicredit, италианска банка, каза в сряда, че очаква още спасявания на банки в САЩ. Тези напрежения в банковия сектор биха могли да дадат допълнителни боеприпаси на мрачните централни банкери, на фона на по-широки опасения относно последиците от по-високите лихви върху реалната икономика .