Европейската централна банка намекна за повече парични стимули в четвъртък, тъй като двете най-големи икономики в региона се подготвят за второ национално заключване.

Банката реши да запази лихвените си проценти и по-широката парична политика непроменени, но предположи, че допълнителни политически действия в еврозоната могат да започнат веднага след декември.

„Управителният съвет внимателно ще оцени постъпващата информация, включително динамиката на пандемията, перспективите за въвеждане на ваксини и развитието на обменния курс“, се казва в изявление на ЕЦБ в четвъртък.

Според него новите икономически прогнози през декември „ще позволят задълбочена преоценка“ на икономиката и рисковете.

„Въз основа на тази актуализирана оценка Управителният съвет ще калибрира своите инструменти, според случая, за да отговори на разгръщащата се ситуация“, добави банката.

През септември ЕЦБ изчисли спад от 8% в БВП на еврозоната през тази година, последван от отскок от 5% през 2021 г. Що се отнася до общата инфлация, тя прогнозира 0,3% за 2020 г., последвана от увеличение до 1% през 2021 г. Но институцията, водена от Кристин Лагард, ще актуализира тези прогнози през декември.

Последното изявление на ЕЦБ предполага, че политиците ще коригират своята парична политика въз основа на предстоящите прогнози.

По време на пресконференция след съобщението председателят на ЕЦБ Лагард заяви, че икономическият скок в еврозоната „губи скорост по-бързо от очакваното“.

„Ръстът на случаите на Covid-19 и свързаното с това засилване на мерките за ограничаване на тежестта тежат върху активността, което представлява явно влошаване на краткосрочните перспективи“, каза Лагард.

В  четвъртък болните в Европа са повече  от 6 милиона и повече от 200 000 смъртни случая от Covid-19. Данните от Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията показват, че Франция, Испания и Великобритания имат най-много случаи досега.

„Ще разгледаме всичко“, каза Лагард, позовавайки се на всички налични парични инструменти, предполагайки, че всяко действие на централната банка може да не бъде ограничено до нейната специфична програма за коронавирус.

„Междувременно няма да спрем просто. Ще използваме всички инструменти, с които разполагаме, с цялата гъвкавост, която имаме … за справяне със ситуацията и за всяко развитие на ситуацията “, каза тя.

„Направихме това в миналото: реагирахме много бързо, много подходящо, много тежко, биха казали някои, на първата вълна, която удари икономиките от еврозоната. Направихме го за първата вълна; ще го направим отново за втората вълна – каза Лагард.

Вратата е „широко отворена“

„Вратата за декемврийската акция е широко отворена. Да се ​​надяваме, че ситуацията няма да се влоши допълнително, така че ЕЦБ да трябва да се втурне през вратата по-рано от планираното “, заяви Карстен Бжески, глобален ръководител на макросистемата в ING, в бележка.

Клаус Вистесен, икономист в Pantheon Macro, каза, че ЕЦБ е дала пряк сигнал.

„Прогнозите за растеж ще бъдат намалени през декември, което ще накара ЕЦБ да предостави повече стимули“, каза той в имейл.

„Дори и да бъде открита ваксина и ако се счита за ефективна, тя няма да заработи в близко бъдеще, което показва, че централната банка ще трябва да направи повече, за да защити икономиката в краткосрочен план.“

Без действие – засега

Решението от четвъртък означава, че лихвеният процент по основните операции по рефинансиране на ЕЦБ, пределно кредитно улеснение и депозитно улеснение остава съответно 0%, 0,25% и -0,5%. В допълнение, нейната програма за спешни покупки на пандемия (PEPP), създадена след избухването на коронавирус, остана непроменена.

Това се случва, когато еврозоната се бори с бързо нарастване на броя на инфекциите с Covid-19, което кара някои правителства да въведат нови ограничения.

Френският президент Еманюел Макрон в сряда обяви втора национална блокировка, въпреки че училищата и фабриките ще останат отворени. Докато Германия обяви в сряда „леко заключване“, като ресторантите, баровете и публичните събития бяха затворени от следващата седмица.

Втората вълна от инфекции може да нанесе нов удар върху икономиката на еврозоната, която се очаква да се възстанови през втората половина на 2020 г. Предварителните данни, публикувани миналата седмица, показват, че бизнес активността в еврозоната се е свила през октомври на фона на нови социални ограничения. Очаква се обаче картината да се влоши, ако правителствата продължат с допълнителни мерки. Друг проблем, пред който е изправена ЕЦБ, е силата на еврото, което е поскъпнало с почти 5% спрямо щатския долар от началото на годината. На срещата си през септември централната банка заяви, че обсъжда укрепването на еврото, но подчерта, че не е насочена към обменния курс със своите политики. По-силното евро често се разглежда

като проблем за европейската икономика, като се има предвид зависимостта на еврозоната от нейния износ.