Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл изненада играчите на пазара по-рано тази седмица, когато промени тона си относно инфлацията. Сега икономистите в Европа казват, че Европейската централна банка трябва да направи същото.

Пауъл каза на американските законодатели, че „вероятно е добър момент да оттеглим тази дума (преходно) и да се опитаме да обясним по-ясно какво имаме предвид“, когато говорим за инфлация.

Повишаването на потребителските цени е въпрос на нарастваща загриженост за финансовите пазари. Инфлацията достигна нива над целите на централните банки и мениджърите на пари са скептични относно това дали лесната парична политика е правилният подход. Това не е изключение в еврозоната.

„Преходното предполага, че не е нужно да се тревожим за това. Но не знаем дали трябва да се тревожим за това“, каза Джордж Бъкли, главен икономист за Обединеното кралство и еврозоната в сряда.

Той предположи, че остава неясно дали по-високата инфлация в еврозоната ще остави по-траен отпечатък върху икономиката.

Данните, публикувани във вторник, показват, че инфлацията е достигнала исторически връх в 19-членния блок от 4,9% през ноември. Политиката на ЕЦБ е да работи за инфлация от 2% в средносрочен план.

Досега централната банка заяви, че очаква инфлацията да спадне през 2022 г., което предполага, че все още е необходима относително хлабава парична политика. Но все повече възникват въпросите дали този период на висока инфлация ще продължи по-дълго от очакваното от ЕЦБ.

Банката  прогнозира през септември, че инфлацията ще достигне 2,2% в края на годината; 1,7% през 2022 г. и 1,5% през 2023 г. Тези оценки скоро ще бъдат преразгледани.

По-високите цени на енергията, продължаващите проблеми с веригата за доставки и напоследък появата на нов вариант на Covid-19 могат да повишат инфлационните очаквания.

Бъкли каза, че колкото по-дълго продължава високата инфлация, толкова повече пазарите ще почувстват, че централните банки трябва да направят нещо по въпроса. Това е така, защото по-високата инфлация увеличава натиска за по-строга парична политика.

Призиви за по-ясни съобщения

„ЕЦБ не е необходимо да се пенсионира „преходно“, но трябва да комуникира по по-нюансиран начин за краткосрочните еднократни фактори и потенциалните дългосрочни фактори, които повишават инфлацията“, Карстен Бжески, глобален ръководител на макросите за ING Research, каза по имейл.

Той добави, че ЕЦБ трябва да признае, че е била твърде наивна, когато става въпрос за преминаване от производствени цени към потребителски цени и следователно трябва да внимава да звучи убедена в други традиционни отношения.

Въпросът за по-ясни съобщения беше повдиган и преди.

След последната среща на ЕЦБ през октомври Ник Андрюс, европейски анализатор в Gavekal Research, каза, че президентът Кристин Лагард „се провали тъжно“ в хвърлянето на студена вода над пазарните очаквания за повишаване на лихвения процент през 2022 г.

„При затварянето на сряда пазарът на краткосрочните лихвени проценти се е увеличил с 23 базисни пункта до декември 2022 г. До края на пресконференцията на Лагард в четвъртък цената е нараснала с 32 базисни точки“, каза той в имейл.

В бъдеще наблюдателите на ЕЦБ очакват централната банка да продължи да подчертава, че инфлацията ще намалее през следващата година.

„Все още очаквам ЕЦБ да сигнализира, че се очаква инфлацията да „спадне“ през 2022 г., но също така да подчертае рисковете за повишаване на инфлационните перспективи“, каза по имейл Фредерик Дукрозе, стратег в Pictet Wealth Management.

Той добави, че институцията може да отбележи, че „инфлацията няма да спадне толкова бързо и толкова, колкото се предвижда“.